#WhatDoYouBreathe – 2nd National Children’s Art Contest “Protect Nature, Protect Bulgaria” by the Open Learning Foundation
Aim
The aim of this campaign is to amplify the voices of children aged 3 to 18, giving them a platform to express their views on the environment they live in and how they would improve it.
Through this peaceful and constructive approach, we want to inspire as many people as possible to reflect and understand that every small decision they make daily has significant impact and leads to substantial change.
We hope to make people realize that truly loving one’s children and grandchildren means taking responsibility for their future. With simple actions, each of us can make Bulgaria a better place for all if we take personal responsibility for our daily choices.
No one is an island, and we all benefit when we treat nature, people, and future generations with greater respect.
The Generation Who Ate Everything
The future belongs to the children, both born and unborn. By depleting limited resources such as air, water, soil, forests, and minerals, we condemn them to hardship, if not worse. We’ll forgo citing statistics on what has disappeared over the last 50 years – resources that have endured over 6,000 years of civilization. Resources passed down through generations to reach us and future generations.
Will we be the few generations who consumed it all, breathed it all, drank all the water, cut down the forests, and poisoned the soil? Those who had no respect for the sacrifices of prior generations or the futures of those to come? The entire world could disappear for the insatiable greed of a few. What will we leave behind but plastic, ugly, cracked, substandard buildings, and wastelands?
It is time for each of us to take personal responsibility. Let’s do what we must and let things fall as they may. Not everyone is greedy or corrupt; not everyone is destructive, and not everyone is an activist. We don’t all believe in global warming or want to fight for our rights or go to court against our government, which, in the end, we fund as taxpayers.
What we all share is the same air.
Each of us has a measure of power and responsibility, even if we don’t realize it or don’t want to. Our last human freedom is the choice of how to act.
What can everyone of us do?
- Let’s call the Regional Environmental Inspectorate and 112 every time there’s a gas smell in our city, and not ignore it just because we’re used to it and think it won’t make a difference.
- Let’s take our fellow citizens’ reports seriously if we work in regulatory institutions, and not dismiss them out of habit or for other reasons that prevent us from conscientiously doing our jobs.
- Let’s take personal responsibility when working in the largest administration in Europe—the Bulgarian one. If the 25% of the workforce in Bulgaria employed in public administration decided to make a change, it would likely be achieved more quickly.
- Let’s follow every possible environmental regulation when working in polluting industries. Let’s do everything we can to protect the air, water, soil, and ultimately ourselves, our loved ones, and our children.
- Let’s avoid lighting up cigarettes on playgrounds and show respect for the children and our own health.
- Let’s not throw trash on the street near overflowing containers, making the surroundings unpleasant for everyone. Instead, let’s make an effort to keep Bulgaria clean.
- Let’s stay out of politics altogether if we know we’re corrupt and don’t care about the public good. Let’s give Bulgaria—and ourselves—a chance by stepping aside for the good of all.
- Let’s avoid burning landfill waste when it’s overflowing; instead, let’s find ways to reduce what we discard.
- Let’s stop using single-use plastic bags and bring our own bags when shopping.
- Let’s reduce our purchase of products packaged in plastic. Not only is this healthier, but it also helps reduce plastic waste.
These are just a few small examples. It’s difficult to fight for everyday changes when existential problems and other priorities arise, especially in an apathetic country like Bulgaria, where it’s hard to find things that are as they should be.
But we must start somewhere, and it’s easiest to begin with ourselves. To be numb, selfish, or to ignore isn’t a solution, as we can see. We live in the results of this approach.
No political force, individual, or administration will resolve our issues, simply because corruption in Bulgaria is far too widespread and deeply rooted, and the interests of citizens will never be prioritized by the leading political class.
But instead of losing hope and giving up on civic engagement—becoming victims of political propaganda, disillusionment, and misinformation—we need to focus on educating ourselves. We should follow the good example set by the Germans and constantly report institutional irregularities, striving to be better citizens ourselves.
Български
#ТиКаквоДишаш – Втори Национален Конкурс за детска рисунка “Пази природата, пази България” на Фондация Отворен Час
Цел
Целта на кампанията е да дадем глас на децата от 3 до 18 години, предоставяйки им платформа да изразят своето виждане за средата, в която живеят, и как биха я подобрили.
С този мирен и градивен подход искаме да вдъхновим колкото се може повече хора да се замислят и да разберат, че всяко малко решение, което вземат ежедневно, има значително влияние и води до съществени промени.
Надяваме се да накараме хората да осъзнаят, че истинската любов към своите деца и внуци означава поемане на отговорност за тяхното бъдеще. С прости действия всеки от нас може да направи България по-добро място за всички, ако поемем лична отговорност за своите ежедневни избори.
Никой не е остров, и всички ние печелим, когато се отнасяме с по-голямо уважение към природата, хората и бъдещите поколения.
Поколението, Което Изчерпи Всичко
Бъдещето принадлежи на децата, както родени, така и неродени. Изчерпвайки ограничените ресурси като въздуха, водата, почвите, горите и минералите, ние ги обричаме на трудности, ако не и на нещо по-лошо. Ще се въздържим да споменаваме статистиките за всичко, което е изчезнало през последните 50 години – ресурси, които са устояли над 6000 години цивилизация. Ресурси, предадени през поколения, за да достигнат до нас и следващите поколения.
Ще бъдем ли онези поколения, които изядоха всичко, издишаха всичко, изпиха всички води, изсякоха горите и отровиха почвата? Тези, които нямат уважение нито към лишенията на предишните поколения, нито към бъдещето на следващите? Целият свят може да изчезне заради ненаситната алчност на малцина. Какво ще оставим след нас освен пластмаса, грозни, напукани, некачествени сгради и бунища?
Време е всеки един от нас да поеме лична отговорност. Нека правим това, което трябва, и каквото ще, да става. Не всички сме алчни или корумпирани, не всички сме разрушителни, не всички сме активисти. Не всички вярваме в глобалното затопляне, нито всички искаме да се борим за правата си, или да водим дела срещу държавата, която всъщност сме ние, данъкоплатците.
Общото между всички нас е, че делим един и същ въздух.
Всеки от нас има известна власт и отговорност, дори и да не го осъзнаваме или да не искаме да го осъзнаем. Последната човешка свобода е изборът как да действаме.
Какво може да направи всеки, ако поеме лична отговорност
Трудно е да се бориш за ежедневни промени, когато имаш екзистенциални проблеми и други приоритети, особено в апатична страна като България, където трудно намираме неща, които са редни. Но, всеки един от нас има безплатна възможност да промени ситуацията, като например
- Да се обадим на РИОСВ и 112, всеки път когато замирише на газ в нашия град, и да не го игнорираме, защото сме свикнали и едва ли ще има разлика.
- Да приемем сериозно сигналите на съгражданите си, ако работим в контролни институции като РИОСВ, или да не ги игнорираме, защото сме свикнали, или поради други причини не вършим съвестно работата си.
- Да поемем лична отговорност, когато работим в най-голямата администрация в Европа – българската. Ако 25% от заетите лица в България, които работят в държавната администрация решат да променят ситуацията, най-вероятно ще успеят по-бързо.
- Да спазваме всички възможни предписания за опазване на околната среда, когато работим в замърсяващи индустрии. Да правим всичко възможно да пазим въздуха, водите, почвите, нас самите, нашите близки и деца.
- Да не запалим цигара на детската площадка и да се въздържаме от уважение към децата и към собственото си здраве.
- Да не изхвърляме боклука си на улицата до препълнените контейнери, правейки средата неприятна за всички, и да полагаме малко повече усилия да пазим България чиста.
- Да не се занимаваме изобщо с политика, ако знаем, че сме корумпирани и не ни интересува доброто на обществото. Нека да дадем шанс на България и себе си да се откажем за доброто на всички.
- Да не палим сметища, когато са препълнени, а да намерим начин да намалим изхвърлянето.
- Да спрем да използваме пластмасови торбички за еднократна употреба, а да си носим собствени торбички, когато пазаруваме.
- Да ограничим закупуването на продукти, опаковани в пластмасови опаковки. Не само, че е по-здравословно, но и същевременно намаляваме пластмасовите отпадъци.
Това са само няколко малки примера.
Но трябва да започнем отнякъде, и най-лесно е да започнем от себе си. Да бъдем притъпени, егоистични и да игнорираме, не е решение, както вече виждаме.
Живеем в резултата от този подход.
Нито една политическа сила, човек или управление няма реши проблемите ни, поради простата причина, че корупцията в България е прекалено разпространена и прекалено дълбока и интересите на гражданите никога няма да бъдат на дневен ред във водещата политическата класа.
Но вместо да се обезверяваме и да се отказваме от каквато и да гражданска активност, да ставаме жертва на политически пропаганди, огорчения и дезинформация, просто трябва да започнем да се образоваме. Трябва да последваме добрият пример на германците и постоянно да се оплакваме от нередностти на институциите и и да бъдем по-добри граждани самите ние. Германците, когато бяха добре.